НАБРОЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наброя̀ се, -ѝш се, св., непрех. Броя много, до насита. Кой има пари да брои, / да брои да се наброи, / да не му жалба остане. Нар. пес., СбВСтТ, 756.
